Genesis 44

Йосиф изпитва братята си

1 Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му. 2Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“Икономът направи така, както му нареди Йосиф. 3Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си. 4Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло? 5Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“ 6Икономът ги настигна и им предаде тези думи. 7А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така. 8Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря? 9У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“ 10Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“ 11Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха. 12Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата. 13В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града. 14Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му. 15А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“ 16Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“ 17Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“ 18Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. 19Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. 20Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. 21Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. 22А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. 23Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. 24Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. 25След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. 26Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. 27А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и 28 ^a единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. 29Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. 30И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, 31и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. 32 ^b И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. 33И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. 34Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“